Болки в кръста и таза – защо правилната стойка е от значение?
Нашата любима тема за стойката няма как да ни омръзне. Защо обаче е от такова ОГРОМНО значение според нас? Ами, защото 95% от болежките в тялото и особено различните болки в кръста и таза тръгват от стойката – ето защо…
Известно е, че всички заболявания, или както ние ги наричаме адаптации на организма, зависят от функцията на нервната ни система, но тя би функционирала значително по-добре, ако и предоставим тази възможност с балансирана мускулатура и добра стойка.
Кои са най-честите причини за изкривяване в стойката?
Най-често от начина на живот в последните 20 години, технологиите „взимат своето“. Да, “изгърбваме” се, заради телефоните и компютрите, и то защото прекарваме часове с тях, без да се движим.
В един момент човек започва да се усеща нормално и да му е все по-удобно в тази поза. Звучи супер. Единственият проблем е, че след 5 – 10 и повече години в тази поза, ще започнеш да се “сецваш” от нищото например. Или ще направиш някой по-сериозен проблем, защото цялото тяло се адаптира към новата стойка и това води до цялостен дисбаланс.
За да може човек да коригира изкривяването на гръбнака трябва най-общо казано да стимулира и да отпусне точно определени мускули и заедно с това да се отърве от навиците довели до това състояние. В момента, в който балансираме нужните мускули, стойката и походката стават абсолютно различни и вече можем да се движим пълноценно.
Къде е тазът в цялата работа?
Тазът е центърът на тялото и от него тръгват всички движения на тялото. Неговото правилно положение се влияе от всичко над и под него, както и обратното. Не можем да разглеждаме таза като отделна самостоятелна единица. Дисбалансът в таза води до дисбаланс в гръбнака и раменете. Също така и в краката, но обратното както казахме, важи с пълна сила! И тук трябва да анализираме, къде е първопричината. Нещо като яйцето или кокошката…
Казано на езика на кинезитерапията – „тялото се дебалансира и се нарушават кинетичните връзки, което води до отклонение в нормалната ни способност да се движим, така както сме създадени да го правим”. При всеки човек това обаче е индивидуално в зависимост от това как функционира нервната му система и как се разпределят сигналите към различните мускули. А това се предопределя от ежедневните ни навици и стойката.
И тук малко самореклама – това, което правим с моя метод и упражнения (които се подбират или създават индивидуално за всеки ) е да анализираме отклоненията от нормата. След това да установим причината и да изберем най-добрата методика, за да преструктурираме сигналите на мозъка към определени мускули, които са изпаднали в амнезия, и не изпълняват функциите си коректно.
Установено е, че мозъкът може да се препрограмира – да, трудно е и се изисква постоянство и време, но е възможно. Не може да се очаква един човек, който 20 години е правил нещо грешно, за 1 седмица да се изправи и да започне да се движи както трябва. Бързо се случват нещата, но не трябва да се очакват чудеса за един ден. Може би за два 🙂
Темата за ходенето
Човек не може да го промени, осевн ако не работи за конкретни мускулни групи. Всъщност това не е процес, който може да се промени съзнателно. Първо трябва да се стабилизира тялото с други упражнения и впоследствие походката ще се промени сама. Защото вече ние увличаме други мускулни групи, които трябва да работят, докато ходим.
Балансът в походката зависи от всеки един мускул в нашето тяло. Важни мускули например са глутеусите, които ни оформят “дупето” и най вече глутелус максимус, който би трябвало да ни тласка напред при ходене и да ни изправя при клякане, освен ако не е изпаднал в „амнезия“ и тогава нямаме изправена стойка и други мускули му вършат работата.
Този мускул при повечето хора е слаб. И тъй като е слаб, разчитаме на други мускули да ни придвижват напред. От там цялата кинетична верига се нарушава. Тоест, засилвайки определени мускули индивидуално за всеки един човек според ежедневните навици, ние му помагаме да коригира походката. Респективно си оправя стойката, респективно казваме „Сбогом“ на досадните болки в кръста и таза!
Обобщение
Ако човек спазва нещата, които му предписваме, периодът за възстановяване е в рамките на от седмица до 3 години в зависимост от степента на увреда и възрастта. Например дете, което е на 4 години и има грешни навици, може да си изправи стойката и за седмица. Ако имаме човек на 60 с дископатия, няма как да стане за 1 седмица…
Колкото по-рано се започне и се обърне внимание, толкова по-добре. Най-добре да се направи такава диагностика за първи път между 3 и 4 г. Като цяло до 7 годишна възраст е лесно да се изградят навици и децата се поддават на нашата методика много бързо. След това вече става все по-трудно.
Автор: Калин Ангелов, управител на Бодилайф и създател на иновативна методика за кинезитерапия
